Съобщение за успех

Изцеление от хроничен полиартрит [1]

Дагмар M. (34 год.) от K.:

В началото на 1988 год. при мен за пръв път се появиха болки в ставите на ходилата. Те изчезнаха когато започнах да ходя с отворени обувки.

По време на бременността ми през пролетта на 1988 год. отново се появиха болки в ръцете и в коленните стави. В края на септември към тях се прибавиха болки в тила и в пръстите, коленете и китките, а след известно време се виждаха и отоци на ставите. Предписаха ми медикаменти, отначало Diclofenac 50 mg, после Protaxon, които допринасяха само за облекчаване на оплакванията. Лекарите установиха ревматично заболяване (хроничен полиартрит).

Трябваше да се проведе лечение със златни соли. Понеже то е свързано със силни странични ефекти, два пъти отказах назначението. Искаха да ме изпратят веднага в болницата за три седмици, което аз също не приех. Обаче положението ставаше все по-тежко.

От януари 1989 год. вече не можех да си сложа ръцете на масата с изпънати пръсти, беше ми трудно да вдигам предмети, да простирам бельо или пердета и при навеждане. Голямо усилие бе необходимо, за да извадя нещо от долните рафтове на кухненския бюфет, защото трябваше да се навеждам. Да почиствам жилището също ми беше вече невъзможно. Трудно ми бе да изминавам по-дълги разстояния, бързо се изтощавах, дори пазаруването ми тежеше.

По това време се образуваха подутини на лактите. През февруари лекарката ми каза, че непременно трябва да взема мерки срещу ревматизма, иначе скоро няма да мога вече да се грижа за петте си деца.

Към средата на април 1989 год. пръстите ми, които бяха подути от октомври 1988 год., изведнъж се нормализираха и аз можех да върша по-добре работата си. За мен изведнъж отново стана възможно да поставям ръцете си изпънати на масата. При едно гостуване у г-жа З., съседката ми, узнах, че от 9. април 1989 год. тя се е настройвала със съпруга си за приемане на някаква лечебна сила за мен, според учението на Бруно Грьонинг. Аз бях много изумена от това, че благотворната сила, хайлщром, е действала върху мен, още преди изобщо да съм знаела за нея и е довела до внезапното спадане на отоците на ставите на ръцете, и сама помолих за въвеждане в учението на Бруно Грьонинг. На 21. април при едно въвеждане се научих как мога сама да приемам благотворящата сила за себе си, което оттогава правя редовно.

Малко след това започнаха внезапни силни реакции. Ръцете и ходилата отичаха жестоко и се зачервяваха, и сякаш горяха отвътре. Почти не можех да ходя и чисто и просто трябваше да влача крака по пода. През този период прекарвах доста време в леглото и имах огромна потребност да спя. Обаче силните болки в ставите бързо си отиваха, а и отоците спадаха.

После през юли нещата постоянно вървяха към подобрение. Отново можех да свивам ръцете си на юмрук, от средата на април 1989 год. пръстите ми си останаха нормални, и постепенно силата се връщаше в ръцете ми. Все по-успешно можех да поемам сама работата в моето домакинство. Докато отначало се налагаше да мятам прането на малка стойка, сега отново съм в състояние да го простирам на телта.

Отново ходя на разходки с децата си и мога да гладя час и половина непрекъснато права. Подутините на лактите изчезнаха. Отново мога да отварям завинтени капачки и консервни кутии с отварачката, което преди ми беше невъзможно. Мога пак да се навеждам. След половин година успях за първи път да почистя отново сама жилището.

Междувременно минаха повече от седем години оттогава. Продължавам да мога да си върша всички работи в домакинството с пълна сила, вече не имало пристъпи на ревматизъм, не ми трябват никакви медикаменти повече и мога без болки да бъда отново дейна майка на моите пет деца.


Лекарски коментар:

Хроничният полиартрит (ХП) е заболяване с неизвестна причина, вероятно от имунологичен характер, което се проявява предимно чрез възпаления на периферните стави. Най-често се наблюдава симетрично разположение на атакуваните места.

Процесът на хронично възпаление при по-голяма продължителност води до прогресивно увреждане на ставата, което в последния стадий може да стане видно като окончателно обездвижване и разрушаване. В около 70 % от случаите началото на хроничен полиартрит може да се наблюдава между третото и седмото десетилетие от живота, при това жените заболяват три пъти по-често от мъжете.

При г-жа M. първите признаци на ревматичното заболяване са били забележими още в началото на тридесетте й години. Настъпило е болезнено ограничаване на движенията с отичане ставите на пръстите (на проксималните интерфалангиални и метакарпофалангиалните стави на двете ръце) и на коленните стави. Типично е симетричното разположение на заболелите зони – засегнати са били двете коленни стави и ставите на пръстите на двете ръце. При по-нататъшното протичане на болестта са били поразявани още и още стави. Така по-късно се появяват болки и отоци от възпалението на пръстите на краката и на скакателните стави. Както при всички типични случаи и при г-жа М. е имало явна вцепененост на ставите сутрин, която я е карала да усеща болестта още от началото на деня.

Болките и отоците са били следствия от възпалението на съответните стави.

През пролетта на 1989 год., като ясен признак на напредването на заболяването, наред с отичането и болките, се появява начеващо вдървяване на ставите на пръстите. Г-жа M. не е можела вече да сложи ръцете си на масата с изпънати пръсти

Освен това при нея се забелязваха и ревматични възли в областта на лакътя и на опашната кост. Предполагаше се, че тези изменения на тъканите, описани и като ревматоидни възелчета, са възникнали между другото и поради възпаление нa малки кръвоносни съдове (васкулит). Възелчетата се наблюдават най-често в подкожната тъкан над точките на натиск като лактите, тила и опашната кост

При г-жа M. чрез приемане на препятстващи възпалението медикаменти е постигано само някакво незначително облекчение на оплакванията, без да може да се предотврати развитието на заболяването. Така в началото на 1989 год. лекарите предлагат да се проведе лечение със златни соли, с надеждата да спрат развитието на болестта или да намалят честотата на пристъпите. При част от заболелите златните соли успяват да потиснат активността на болестта, и така може да се постигне подобрение. Само че като странични ефекти могат да се получат възпаления на кожата и устната лигавица (Dermatitis, Stomatitis), както и увреждания на бъбреците (мембранен гломерулонефрит), които могат да се развият до нефротичен синдром или до бъбречна недостатъчност и да настъпи увреждане на костния мозък (апластична анемия, агранулоцитоза и/или тромбоцитопения).

Г-жа M. не приема тази терапия поради възможните по-тежки странични ефекти и се примирява с понататъшното напредване на болестта.

Лекуващият я интернист е описал заболяването през 1989 год. като:

"първичен хроничен полиартрит с тежко протичане, отоци на ставите, деформации на ставите". [2]

По-нататък той се изказва така:

"Доказването на това заболяване бе осъществено чрез значителната клинична находка както и чрез химични лабораторни изследвания." [3]

Внезапното спадане на отеклите от възпалението стави на пръстите през април 1989 год., без да е била променяна досегашната медикаментозна терапия, би могло да се обясни всъщност като случайна ремисия, обаче като разсъдим, това явно е съвпаднало с времето на приемане на лечебната сила от семейство З. Г-жа М. осъзнава, след един разяснителен разговор със съседите си, че този феномен се дължи на въздействието на тази лечебна енергия от разстояние и съзира нова надежда в нейната безизходна ситуация.

След приемане на лечебната сила се проявяват по типичен начин реакции на тялото. Един страничен човек отначало би бил склонен да види в реакциите на тялото за пренагласа - като последица от въздействието на лечебната сила - нов пристъп на болестта, обаче при изцелението на различните заболявания постоянно се наблюдават тези реакции, след които най-често настъпва изцелението.

По-нататъшното клинично протичане говори красноречиво. След като г-жа M. е издържала първите реакции, без продължаване на медикаментозната терапия оплакванията продължават да намаляват. Дори и след период на наблюдение повече от седем години не е настъпил рецидив на заболяването.
Случката е впечатляващо представена в свидетелството на съпруга й:

С това аз, Раймунд M., бих искал да потвърдя следното:

"През 1988 год. съпругата ми заболя от ревматизъм. Прояви се в много силна форма. Тя се оплакваше, че болките от ден на ден стават все по-страшни. Пръстите отичаха, краката й се подуваха, също и ръцете и китките, по лактите бяха истински цицини. Вече не можеше да движи свободно главата си, дори когато дъвчеше изпитваше болки.

Беше й невъзможно да се грижи за домакинството. През седмицата идваше тъща ми, през почивните дни аз домакинствах, доколкото можех. Макар че вземаше силни лекарства за ревматизма, болките ставаха все по-силни.
През април тя дойде в общността на приятелите на Бруно Грьонинг. Спря медикаментите. През следващите месеци състоянието й видимо се подобряваше. Днес, след почти три години, тя отново се грижи съвсем сама за домакинството. Няма болки и отново е щастлива."
[4]

На 23. януари 1996 год. лекуващият я интернист прави заключение в едно писмено становище относно протичането на болестта:

"Грижа се за г-жа M. като неин личен лекар. През 1988 год. се появи ревматоиден артрит с много силна симптоматика. В този период г-жа M. не можеше да се движи от болестта, всички големи стави бяха чувствително отекли и неподвижни, атакувани бяха и малките стави на пръстите на ръцете и краката.

Тогава тези проявления изчезнаха спонтанно, без аз да предписвам допълнителни антиревматични медикаменти.

Контролните лабораторни изследвания през 1994 u 1996 год. показаха негативни стойности относно ревматичните фактори и съответно – никакви признаци на възпаление. Рецидив на ревматоидния артрит не се е проявявал от 1988 год."[5]


Източници на цитатите:

A-MWF = Aрхив на Медицинско-научната специализирана група Германия-Хамбург/Хенеф-Зийг

[1] Съобщение за успех на Дагмар M. от Х., изработено в сътрудничество с местния участник в Групата за съобщения за успех Приятелския кръг Бруно Грьонинг, преработено за публикуване от съставителя, след съгласуване с изцелената

[2] лекарско свидетелство на д-р Х., лекар по вътрешни болести от K. от 13. април 1992 год., A-MWF

[3] пак там

[4] Разказ на свидетеля Раймунд M. от Х. от 17. март 1992 год., A-MWF

[5] лекарско свидетелство на д-р Х., лекар по вътрешни болести от K. от 23. януари 1996 год., A-MWF