Съобщение за успех

Изцеление на затруднено чуване след увреждане на слуха [1]

Юрген Б. (53 г.) от Х.:

От около пет години имах нарушение на слуха на лявото ухо, което не забелязах веднага. В ежедневието ми се случваше все по-често някой да ме заговори, а аз да реагирам едва след повторното му повикване. Когато гледахме телевизия с други хора, не разбирах какво казват и трябваше да моля да увеличат звука. Годеницата ми, с която се запознах преди четири години и половина, няколко пъти ми обръщаше внимание да отида все пак на ушен лекар.

Когато най-накрая през май 1991 г. отидох, за да ми направят проверка на слуха, резултатът беше категоричен. Диагнозата бе: увреждане на слуха и свързано с него недочуване. Думите на лекаря бяха точно:

"Ако имахте само това ухо, щяхте да сте съвсем на тъмно в света на звуците. При следващото Ви посещение ще трябва да поговорим за слухов апарат."

Една приятелка, която в разговор с мен ми каза, че сега имам възможност да оздравея, ме насочи към Кръга приятели на Бруно Грьонинг. Любопитството не ми даваше мира и така, на 7. август 1991 г. бях въведен в учението на Бруно Грьонинг.

Освен през времето след въвеждането ми, когато се намирах в отпуска, посещавах редовно часовете на общността. Отначало слухът ми си беше такъв, какъвто и преди въвеждането ми. След известно време, някъде към началото на ноември, седях един ден при един клиент и се налагаше да чакам. Отнякъде се чуваше тиха музика. Изведнъж забелязах, че мога да чувам съвсем ясно тази тиха музика – нещо, което от години ми е било невъзможно. Запуших лявото си ухо, за да слушам. После си смених ръцете и затулих дясното, за да мога да направя сравнение. Музиката бе много тиха, обаче аз я чувах еднакво силно и с двете уши!

Изненадан сменях няколко пъти ръцете си, а резултатът беше все същият. Чувах музиката еднакво силно и с двете си уши. Вече знаех, че бях си възвърнал напълно слуха. Това е прекрасно усещане!

Сега получих и лекарско потвърждение. Помолих да ми направят ново тестване и лекарят ми потвърди възстановената способност да чувам. Благодаря от все сърце за това изцеление.


Лекарски коментар:

Уловен от ушната мида, звукът се провежда през външния слухов канал до тъпанчето. От налягането на звука то започва да трепти. В средното ухо движението на тъпанчето се предава чрез слуховите костици на тъй нар. стреме, чието движение предизвиква разместване на намиращата се във вътрешното ухо течност. По този начин се задвижва, съответно на постъпващата честота на звуковата вълна, една мембрана (базиларна мембрана) преминаваща през охлюва на вътрешното ухо, което отново довежда до дразнене на определени сетивни клетки, свързани със слуховия нерв.

Прави се разлика между нарушение на слуха, обусловено от звукопроводимостта и увреждане, настъпило поради нарушена усетливост за звука. Причината за първия вид е заложена в слуховия канал или в средното ухо, докато при втория е налице увреждане на вътрешното ухо или на слуховия нерв.

При г-н Б. имаше ясно изразено увреждане на слуха на лявото ухо, произлизащо от вътрешното ухо (нарушена усетливост за звука), което лекарите в анамнезата отдават на повреда на слуха. Описаната от него частична глухота е документирана впечатляващо в аудиограмата за праговите усещания за тон, направена от неговия ото-рино-ларинголог д-р Й. на 21. май 1991 г.:

"Прагът на чуваемост на лявото ухо беше при ниските честоти до 1000 Hz загуба на слуха 35 dB, а при 8000 Hz тя стигаше до 80, дори до 90 dB."[2]

Освен това имаше, макар и доста по-незначителна, затруднена чуваемост и на дясното ухо, пак причинена от вътрешното ухо:

"... вдясно от 3000 Hz надолу загубата на слуха бе 50 до 60 dB."[3]

Нарушената му способност да чува е правила впечатление и на хората от близкото му обкръжение. Г-жа Ута Тилке потвърди под клетва:

"Запознах се с г-н Б. преди около четири и половина години и тогава доста бързо установих, че той явно страда от значително затруднено чуване, което се забелязваше по това, че когато го заговориш или изобщо не реагираше, или го правеше едва при повторно повикване.

Това се случваше постоянно и то в най-различни ситуации. Особено ако човек седеше от лявата му страна. Молеше мен (а и други хора) да му говорим по-силно, а телевизора и касетофона постоянно бяха усилени докрай.

Някъде от октомври-ноември 1991 г. тези вече споменати трудности ги няма. Оттогава г-н Б. реагира напълно нормално."[4]

Въздействието на благотворната сила личи ясно и в съответните аудиограми на праговите усещания за тон, които г-н Б. помоли да му направят след изцелението му. При това се обърна към двама специалисти по уши, нос, гърло. Д-р Й. от Х. потвърди значително подобрение на слуха, а д-р Л. от Х. му издаде удостоверение, че той отново има нормален за възрастта си слух:

"В аудиограмата на праговите усещания за тон от 4. март 1992 г. различителната способност на вътрешното ухо от двете страни е до 3 kHz на 10 dB, след това в дясното ухо спада нa 30 dB при 6 kHz, а в лявото - на 40 dB при 6 kHz."[5]

Ако преди слухът на лявото ухо е бил толкова намален, че г-н Б. е можел да чува само силно говорене, то сега той е в състояние да чува отново дори шепнещ глас.


Справка за цитатите:

A-MWF = Архив на Медицинско-научната специализирана група Германия Хамбург/Хенеф-Зийг

[1] Съобщение за успех на Юрген Б. от Х., A-MWF

[2] Лекарско удостоверение от 23. април 1992 г. от д-р Й., специалист по уши, нос, гърло от Х., A-MWF

[3] Пак там

[4] Декларация от Ута Т. от У., A-MWF

[5] Лекарско удостоверение от 12. март 1992 г. от д-р Л., специалист по уши, нос, гърло от Х., A-MWF