Кой е Бруно Грьонинг?

<body> <p>Бруно Грьонинг – един необикновен човек<br> Bruno Groning<br> (1906-1959)<br> През 1949 година за един ден името Бруно Грьонинг застана в центъра на интереса на обществеността. Преса, радио и списания съобщаваха за него. В продължение на месеци събитията около "Чудодейния доктор”, както той скоро бе наречен, държаха младата република в затаен дъх. Бе заснет филм, свикани бяха научно- изследователски комисии, а и властите, до най-високите инстанции се занимаваха със случая Бруно Грьонинг. Социалният министър на провинция Северен Рейн – Вестфалия разпореди Бруно Грьонинг да отговаря за нарушение на Закона за лечителската практика, в противовес на това министър-председателят на Бавария заяви, че едно такова "изключително явление” като Грьонинг не бива да бъде провалено заради параграфите. Баварското вътрешно министерство окачестви неговата дейност като "свободна практика, извършвана от любов".<br> Във всички слоеве на населението бе дискутирано бурно и неспирно по случая Бруно Грьонинг. Емоционалните вълни бушуваха нависоко. Хора с духовен сан, лекари, журналисти, юристи, политици и психолози: всички говореха за Бруно Грьонинг. Неговите чудодейни изцеления бяха за едни милостиви дарове на една Висша сила, а за други шарлатанство. Но действителността на изцеленията бе удостоверена чрез медицински изследвания.<br> Бруно Грьонинг, роден в Данциг и емигрирал след войната в Западна Германия, като прогонен от родното си място, бе един обикновен работник. Преживявал е от различни дейности, бил е дърводелец, фабричен и пристанищен работник, разносвач на телеграми и слаботоков техник. И изведнъж застана в центъра на обществения интерес. Вестта за неговите чудодейни изцеления се разпространи по целия свят. От всички страни идваха болни, писма с молби и предложения. Десетки хиляди се стичаха към местата, където той действаше. Очертаваше се една революция в медицината.<br> Обаче и противодействащите сили бяха на линия. Влиятелни лекари, църковни функционери, юристи и някогашни сътрудници мобилизираха всичко, за да възпрепятствуват дейността на Бруно Грьонинг. Преследваха го забрани, инспирирани бяха съдебни процеси. Пропаднаха всички стремежи делото му да бъде поставено в нормални рамки. От една страна, поради съпротивата на влиятелни обществени сили, от друга, поради неспособността или алчността за печалби на неговите сътрудници. Когато през 1959 г. Бруно Грьонинг почина в Париж, последният процес срещу него бе в пълен ход. Делото бе прекратено, никога не бе произнесена присъда. Но много въпроси останаха открити.</p> </body>