Съвременничката Е.Зюферт

Изцеление от астма в Мюнхен

Една съседка ме срещна с г-н Грьонинг в Мюнхен. Тя знаеше, че аз от около 14 години страдах от тежка астма и че често ме бе напускал куража да живея.

Бях приета мило. Бруно Грьонинг седеше зад едно писалище, аз – пред него, без да кръстосвам ръцете и краката си. Той ме накара да дишам дълбоко и спокойно. Направихме това двамата, което ми се стори странно и смешно. Вдишване . . . издишване . . . вдишване . . . издишване. После усетих, че в краката ми стана горещо. Г-н Грьонинг заговори за добре зарасналата ми операция. Преди това не бях казала ни дума за нея. Той ми обясни, че усеща всичко в себе си и така получава знанието. Знаеше за прекараната от мен преди време вирусна жълтеница, за това, че често ми се налагаше да ставам нощем по малка нужда и че редовно ми се случваше дни наред да не мога да се изходя. Бруно Грьонинг просто знаеше всичко. Сега вече съвсем не ми беше до смях. Той ме караше да продължавам да дишам. После получих лош пристъп и имах чувството, че върху мен има скален блок. Г-н Грьонинг дишаше точно тъй шумно, както и аз. Изведнъж, малко преди да се задуша, усетих как през тялото ми протича много енергия, сякаш минава от главата към корема. След това можех вече да дишам добре, свободно. През нощта спах толкова спокойно, че съпругът ми ме събуди. Искал да види дали съм още жива. Преди прекарвах повече време седнала в леглото, вместо легнала. Чувах свистящото си дишане, сякаш дизелов локомотив навлиза в мюнхенската централна гара.

При срещата усетих Бруно Грьонинг като много вглъбен. Преживях някакво духовно свързване, тръгващо от него към мен. Той ми даде три станиолови плочки, които трябваше да слагам на гърдите и корема си. Каза, че след това ще мога да дишам добре. Така и направих. След това никога повече не съм получавала пристъпи.