„Словото му прогонва болестта”
Изцеленията продължават – въпреки съдебните процеси и забраната за лечение
Външно оздравяване и вътрешен обрат
По време на тези разправии и борби делото на Бруно Грьонинг продължава. Така през 1957 г. журналистът по медицина д-р Хорст Ман разказва в серия статии в Нойес блат под заглавие: "Словото му прогонва болестта" следното:
"На следващата сутрин пътувах от Хамелн за Шпринге, малкото градче на Дайстер. И тук се бе създала общност на Грьонинг. Изцелението на редица хора е станало повод за това. И тук преживях онова, което ми се бе случвало и преди на различни места в Шлезвиг-Холщайн, в Аугсбург, Хамелн, Виена, Плохинген и в други градове: ставаха хора и ми разказваха за болестите си. Назоваваха имената на лекарите си, които ги бяха лекували. Разказваха за оздравяването си, което дължаха на Грьонинг. И винаги бяха готови, да вдигнат ръка и да потвърдят с клетва казаното.
"Още като бебе и двата ми крака са били изкълчени в тазобедрените стави. - разказва петдесетгодишната Юли Пронерт от Хановер. - "После можех да ходя единствено с патерици. Лекарят можеше само да облекчи страданието ми. Когато слушах една беседа на г-н Грьонинг, усетих силна реакция. Гърбът ми, който вече бе напълно изкривен, се изправи отново. Пак можех да ходя. Повече не съм имала рецидиви на страданието ..."
"Имах ставен ревматизъм и постоянно ме тормозеха обриви и абсцеси. Г-н Грьонинг ме освободи от това." - каза Вилхелм Габерт от Хамелн.
"Болката в жлъчката ми можеше да стане поносима само с помощта на морфин." - съобщи Курт Северит от Еверсторф. - "Благодаря на Бруно Грьонинг, че ме избави от тези мъки."
"Имах висока захар." - сподели Роберт Тийс от Шпринге. - "Още по-страшна обаче бе слабостта на сърдечния мускул. И двете страдания днес вече не ме измъчват. За това благодаря на г-н Грьонинг."
Тази поредица може да бъде продължена. Хората, които ми разказваха, бяха на различна възраст. Мъже, жени и деца. Много болести бяха изброени, започвайки с главоболие, през възпаления на нервите, ишиас, бъбречни и жлъчни страдания, до увреждания на сърцето и парализи.
Обаче тук имаше нещо друго, което дълбоко ме вълнуваше. Мнозина разказваха откровено пред всички слушатели, че чрез Грьонинг са преживели вътрешна промяна. Стремежът към успех и егоистичната нагласа отстъпила място на вътрешен мир и спокойствие, на загриженост за обществото.
Собствената вяра гарантира изцелението при всеки човек
Д-р Хорст Ман продължава: „При всички тези разговори с хора, които се чувстваха изцелени чрез Бруно Грьонинг в мен се утвърждаваше един въпрос: Дали успехът на изцелението е бил възможен при всеки човек - или пък още по-дръзко - при всяка болест? Къде бяха границите на силата, излизаща от Бруно Грьонинг? Не е ли имало опасности тук? [...]
При последното ми посещение му поставих този въпрос. "Аз не мога и не искам и да принуждавам никого." - отвърна ми той. - "Ако някой се затвори и не носи в себе си готовността да разгърне силата, за да настъпи ред, тогава и при мен липсва готовността да се намеся. Само призовавам този човек да скъса оковите на злото, които пречат на изцелението."
Имах още един въпрос: "Всяка болест е различно опасна." - казах аз - "Да речем, че един тежко болен, на когото мнозина лекари не са били в състояние да помогнат, помоли някой лекар, който още се бори за пациента си, да Ви извика. Ще можете ли да помогнете?"
"Да" - отговори Грьонинг. Изрече го без да се поколебае. - "Ако болният вярва в това и ако лекарят се довери на неговия начин, тогава успехът ще дойде. Общото упование ще развие у болния неподозирани сили. Често пъти успехът идва най-бързо тъкмо в такива случаи, когато болният човек, преизпълнен от отчаяние, се улавя за последната сламка."
