Мошениците са толерирани

Бруно Грьонинг дава на всеки човек шанс за обрат

Принудителни плащания – сътрудниците показват истинското си лице

При Бруно Грьонинг продължават да идват хора под предлог, че желаят да го подкрепят. Обаче мнозина са се интересували само от това да правят далавери с неговите способности. Изглежда е привличал неудържимо такива люде. Когато не постигат целите си или ако Грьонинг се раздели с тях, те многократно се опитват чрез продължителни съдебни процеси да го принудят да плаща.

Така например г-жа Хюлзман, която прие със съпруга си през март 1949г. Бруно Грьонинг от благодарност за изцелението на сина си като гост в къщата си в Херфорд. След като й става ясно, че не може да спечели нищо от Грьонинг, тя подава жалба до съда, уреждащ трудово-правните спорове. Кара счетоводителя си да преизчисли времето, което някога му е предоставила като гратисен период, като работно време и изисква със задна дата да й се заплати. До края на живота си Бруно Грьонинг е бил длъжен да й плаща месечни вноски. Този случай не е единствен. По този или по подобен начин много от бившите му сътрудници разкриват истинския си облик.

„Трябваше да има и такива хора, за да се разбере кой е човек“

Защо обаче Бруно Грьонинг е допускал тъй близо до себе си тези мними помощници? Защо просто не се е пазил от такива "гешефтари"? В една беседа на 31. август 1950 г. в Мюнхен той казва по този въпрос: "Онова, което хората досега се опитваха да направят с всички средства, е да печелят пари от този дребен човечец с неговите знания и възможности. Вярваха, че са открили златна мина. Те отчасти имаха възможността да спечелят пари, но слава богу, нямаха полза от това. И тези люде трябваше да ги има, и то за да се установи, кой е човекът, че той преминава през трупове и не пита за това, дали на болния му помагат или не. Има хора, които минават през трупове, те спокойно могат да гледат как болният лежи. Тези люде никога не са питали затова, те се опитваха с всички средства да се домогнат до мен. Знам, тук-там ще подметнат въпроса, този като знае толкова, защо не е знаел това, може би нищо не знае. Дали и доколко знам нещо, ще ви се дава да разберете постепенно. Но това трябваше да се случи. Този материал липсваше за съответния градеж, за да се разчисти пътя за всички вас."

„...тогава всеки ще разбере какви са те“

В своята книга Тук е истината за и около Бруно Грьонинг Грете Хойслер (1922-2007г.), изцелена, дългогодишна сътрудничка на Бруно Грьонинг и основателка на „Приятелския кръг на Бруно Грьонинг”, описва следната случка: "Когато веднъж на сбогуване пожелах на г-н Грьонинг всичко добро и казах: "Г-н Грьонинг, пожелавам Ви да имате спокойствие за работата си и да не Ви нападат измамни сътрудници", той, за мое най-голямо удивление, ми отговори: "Напълно погрешно, това трябва да бъде така!" Тогава не го разбрах, но той ми обясни защо трябва да прави и да понася всичко това. Така ми разкри една голяма тайна: "Знам какво носи един човек в себе си. Ако обаче река на хората: "Този е лъжец, мошеник, крадец", никой няма да ми повярва. Какво трябва да правя? Трябва да привлека тези хора към себе си, да ги науча на доброто, да ги подтикна към обрат и после да им дам възможност да лъжат, да вършат измами и да крадат. Ако те отново го направят въпреки всичко, тогава всеки ще знае кои са те. Тогава ги допускам близо до себе си и не ме е страх, тогава се боря."

Нови пътища и задънени улици

Гешефтари около Грьонинг

Самозван мениджър на Грьонинг със специални претенции

От благодарност за изцелението на съпругата си бизнесменът от Вангерооге Ото Мекелбург иска да подкрепи Бруно Грьонинг и му представя конкретни планове за създаване на лечебници. Бруно Грьонинг проявява интерес към това и Мекелбург става негов “мениджър”.

В края на декември двамата се отправят към Вангерооге. Тук Грьонинг говори на организираните от Мекелбург събирания и предизвиква безброй изцеления. Той се доверява напълно на този човек. В една нотариално заверена декларация от 8. януари 1950 г. във Вангерооге, той изцяло оставя бъдещето на своята дейност в ръцете на Мекелбург:

"Г-н Грьонинг декларира своето съгласие с този план на г-н Мекелбург и се задължава да предостави изцяло личността си за постигането на тази цел, да оказва всяка необходима подкрепа на г-н Мекелбург при плануваното от него основаване на сдружение и на самото сдружение при дейността му по-късно и изобщо да прави всичко, което е по силите му и което може да послужи за осъществяване на споменатите цели. Това задължение г-н Грьонинг поема както по отношение на г-н Мекелбург лично, така и към основаващото се сдружение с назованите по-горе цели. Г-н Грьонинг се задължава още да не оказва такава помощ на никое друго лице и на никакъв друг кръг от лица. Той ще упражнява дейността си само в рамките на сдружението и само със знанието на г-н Мекелбург."

Още през януари Мекелбург основава Сдружение за изследване методите на лечение на Грьонинг. Самият той става ръководител на сдружението и получава месечна заплата от 1000 марки. Бруно Грьонинг не получава пари. Става ясно, че Мекелбург не спазва обещанията си. В лицето на Грьонинг той вижда само източник на пари и подигравателно го нарича “най-добрия кон в моя обор”. Болните са му безразлични. С договора е обвързал Грьонинг и “Чудодейният лечител” трябва да прави онова, което той иска.

Едва през юни 1950 г. Грьонинг успява да скъса с Мекелбург, при което последният се заклева да му отмъсти: "Ще накарам Грьонинг да клекне, ще му строша гръбнака."

Лечител с предложения за доклади

След това Грьонинг работи няколко месеца съвместно с мюнхенския лечител Ойген Ендерлин. Той е бил изцелен в Траберхоф и кани Бруно Грьонинг да изнася беседи в неговия кабинет. Но и Ендерлин се оказва гешефтар. За него не е важно да помага, а да трупа капитал от “феномена Грьонинг”. Към края на годината Грьонинг се разделя и с него, а и още една съвместна работа през 1952/53 г. се проваля по същите причини.

Лечител-кариерист

След това Грьонинг изнася доклади в приюта за чужденци Вайкерсхайм в Грефелфинг. Журналистът д-р Курт Трамплер го приема в дома си и организира събиранията. Той познава Грьониг още от есента на 1949 г. После отива в Траберхоф като пратеник на един мюнхенски вестник и неочаквано получава изцеление от болки в краката. От благодарност написва книгата Великият обрат и се застъпва пред властите за Грьонинг. Както и при Ендерлин, докладите в Грефелфинг са доста посещавани. Случват се невероятни изцеления. Но и връзката с Трамплер се разпада. Един ден той решава, че е научил вече достатъчно от Грьонинг и се отделя като самостоятелен лечител.

Траберхоф – масов наплив в Розенхайм

През септември 1949г. пред Грьонинг се събират ежедневно до 30000 търсещи помощ хора

След приключването на изследванията в Хайделберг през август 1949 г. Бруно Грьонинг се насочва към Южна Германия. Той иска да се откъсне от шума около своето име и се оттегля в едно частно имение при Розенхайм, в близост до Мюнхен. На първо време му се удава да запази в тайна своето местопребиваване. След като първите вестници публикуват съобщения за неговото пристигане в Бавария, започва истински масов наплив на хора.

До 30 000 души се стичат всеки ден към Розенхаймския Траберхоф. За него съобщават пресата, радиото и седмичният преглед. Дори е показан и филм, който носи заглавието "Грьонинг" и документира ставащато около него.

Библейски сцени

Вестник Цайтунгсблитц в извънредно издание през втората седмица на септември съобщава в извънредно издание: "Междувременно се бяха събрали повече от десет хиляди души, всички в горещата жега от часове чакаха големия момент, в който Грьонинг излезе на балкона, говореше пред множеството и излъчваше своята благотворяща сила. Хората стояха нагъсто, притиснати един към друг, за да използват напълно неговите "благотворящи лъчи". Вече започваха да се задействат реакциите при най-тежкоболните в техните инвалидни колички и кресла или при самотно стоящите в периферията. Полуслепи започнаха отново да виждат , досега неможещи да ходят се надигаха и задвижиха отново своите схванати крайници. Стотици разказваха за засилени болки на заболелите места, за дърпане, бодежи и мравучкане, за чувство на неописума "лекота" или за изведнъж изчезващи главоболия."

Не само в Траберхоф се стигаше до библейски сцени. Навсякъде, където се появяваше Грьонинг, той биваше обкръжен със скоростта на вятъра от безброй болни. Анита Хьоле в своята книга Духовни лечители днес: описва обстановката около Грьонинг така: "Още щом Грьонинг съобщеше за своето идване, се тръгваше като на поклонение. Типични са сцените, които е наблюдавал журналистът Рудолф Шпитц при едно посещение на Грьонинг в Мюнхен, през септември 1949 г.

"В 19,00 часа стояха хиляди на огрятата от слънцето улица. В 22,30 те все още бяха там. През петте години на войната бях изживял много неща, никога обаче не съм бил така покъртен, както през четирите часа, през които седях срещу Бруно Грьонинг и наблюдавах един ужасяващ парад на мизерията и страданията. Епилептици, слепи и сакати на патерици се блъскаха към него. Майки носеха своите парализирани деца при Грьонинг. Имаше хора в безсъзнание, звучаха крясъци, умоляващи викове за помощ, молби, желания, тежки въздишки.”

Държавните органи са благоразположени

Анита Хьоне цитира по-нататък журналиста Рудолф Шпитц : „‚Болни на носилки, сакати, голямо множество хора е наблюдавал един друг журналист, д-р Курт Трамплер, също в Траберхоф при Розенхайм, където живееше тогава Бруно Грьонинг. Трамплер е дошъл като репортер на седмичника Мюнхенер алгемайне - един сдържан журналист, който отбелязва само това, което сам е видял и чул: "Сега чуваме от балкона един глас, който не е на Грьонинг, и бързаме към прозореца. Мюнхенският полицейски президент Питцер говори на събралите се. Той разказва, че едно страдание от ишиас, което го е мъчило от години, е отшумяло в присъствието на Грьонинг. Питцер определено не е човек, който е склонен към свръхемоционални изявления, но това, което е наблюдавал на самия себе си, може да го засвидетелствува. Сега той публично застава на страната на Грьонинг. И депутатът от ХСС Хаген го последва с една подобна декларация."

Също и баварските власти бяха добре настроени към Бруно Грьонинг. Ежедневникът Мюнхенер Меркур съобщава на 7 септември 1949 г. под заглавие "Добронамереност спрямо Грьонинг": „Министър-председателят д-р Ерхард заяви в понеделник, че не бива заради параграфите да се провали дейността на едно такова "извънредно явление" като Бруно Грьонинг. Според неговото виждане няма големи пречки за разрешението за дейността на Грьонинг в Бавария.

Баварското държавно министерство на вътрешните работи съобщи при редакционното приключване: Досегашната проверка на лечебната дейност на Бруно Грьонинг показа, че тя може да бъде разглеждана като свободна дейност от любов и в тази рамка не се нуждае от разрешение съгласно закона за лечителската практика."

След проваляне на репутацията към медицинскато документиране на изцеленията

В Траберхоф се получи голяма дандания около Грьонинг. Намериха се много гешефтари, които искаха да направят капитал от неговите способности. Те нанесоха вреда на неговото име и престиж и предизвикаха дистанциране на властите. Когато обстановката стана неудържима, Грьонинг се оттегли в баварските планини. Искаше да приеме няколко предложения за изграждане на лечебници. Неговата цел бе да се създадат институции, в които търсещите помощ да придобиват изцеление по определен ред. Лекари трябваше да правят предварителни и последващи контролни прегледи по образеца на Хайделберг и да документират настъпилите изцеления.

Развитие и решаващи събития в живота

Подготовка за по-късната му дейност

Наложени по чужда воля и прекратени години на обучение

След като ходи на училище до пети клас, Бруно Грьонинг започва да се учи за търговец. Но след две години и половина се налага да прекъсне по настояване на баща си. Старшият зидар иска синът му също да усвои строителен занаят. Праща го да учи за дърводелец, но и тук не се стига до завършване. Усложнената икономика в следвоенния период не позволява това. Три месеца преди да приключи времето на чиракуването му, фирмата в която се подготвя професионално, принудително прекратява дейността си, поради липса на поръчки. После той живее, изкарвайки прехраната си по различен начин. Егон Артур Шмид пише за този период:

След като ходи на училище до пети клас, Бруно Грьонинг започва да се учи за търговец. Но след две години и половина се налага да прекъсне по настояване на баща си. Старшият зидар иска синът му също да усвои строителен занаят. Праща го да учи за дърводелец, но и тук не се стига до завършване. Усложнената икономика в следвоенния период не позволява това. Три месеца преди да приключи времето на чиракуването му, фирмата в която се подготвя професионално, принудително прекратява дейността си, поради липса на поръчки. После той живее, изкарвайки прехраната си по различен начин. Егон Артур Шмид пише за този период:

„Той се справяше с всяка работа, която захванеше”

"За работата му са ми разказвали най-различни колеги, посочвайки като особена черта това, че всяко нещо, с което се е захващал, му се удавало леко, независимо дали е поправка на часовници, радиоапарати или пък шлосерски дейности. Особено му прилягали техническите работи. Никога не се е плашил и от най-грубата и тежка физическа работа. Като пристанищен работник е вършел всичко като останалите си другари. Не се е хвалил с това, та нали то е било част от пътя му, който го превежда през низините, за да достигне до върховете. Една стара китайска поговорка гласи: “Който никога не е минавал през блато, не може да стане светец.” Има доста свидетелства от бивши негови колеги, едно от които ми попадна наскоро, и там откровено, просто и ясно се казва, че разказващият си спомня за Бруно Грьонинг от едногодишната им работа заедно, като за възможно най-добрия и най-почтения другар, който някога е имал."

Женитба и удари на съдбата

На двадесет и една година той се оженва. Обаче съпругата му не го разбира. Тя иска да го затвори в стените на дребнобуржоазния семеен живот и отхвърля изцеленията като “странни фантазии”. Синовете им Харалд и Гюнтер, родени през 1931 г. и 1939 г. умират по на девет години. Въпреки, че безброй хора са получили изцеление чрез Бруно Грьонинг, Гертруд Грьонинг не вярвала в целебната сила на мъжа си. Не поверила децата на него, а на лекарите. Обаче научната медицина не могла да им помогне. И двете деца почиват в болницата: Харалд през 1939г. в Данциг, а Гюнтер през 1949 г. в Диленбург. За Бруно Грьонинг това са тежки удари на съдбата. Дори много години след това очите му се насълзявали, когато говорел за синовете си.

Така времето между двете войни за него е подготовка за по-сетнешната му дейност. Трябвало е да натрупа горчив личен опит, за да може да разбира хората във всички житейски ситуации и да съчувства на нещастията им.

Помага вместо да стреля – на фронта и във военнопленничеството

През Втората световна война (1943г.) той е мобилизиран във Вермахта. Там се стига до неприятности с висшестоящите. Заради отказа му да стреля по хора, го заплашват с военен съд. В края на краищата все пак е трябвало да замине на фронта. Бива ранен, попада в руски плен и в края на 1945 г. заминава за Западна Германия като прокуден от Отечеството си.

Поведението на Бруно Грьонинг през войната е пропито от желанието му да помага. Дори на фронта той използва всеки удобен случай да се застъпва за другарите си или за цивилното население.

В едно руско село осигурява достъп на застрашените от гладна смърт хора до запасите с храна на армията. Във военнопленническия лагер издейства за другарите си по-добро облекло, по-питателна храна и по-сносни битови условия. Помага на безброй страдащи от отоци вследствие на глад да оздравеят. В ужаса на войната той не убива нито един човек, но помага на стотици.

Разтрогване на брака и насочване към всички хора

През декември 1945 г. е освободен от плен, установява се в Диленбург, провинция Хесен и прибира семейството при себе си. Но след като и вторият им син умира и съпругата му иска да му забрани всякаква дейност да помага на хората, той се разделя с нея. Чувства се задължен да направи достъпни за всички хора лечебните сили, с които разполага. Той казва: "Аз не принадлежа на отделни хора, принадлежа на човечеството."

В началото на 1949 г. пътят му го отвежда в Рурската област. Благодарение на разказите на неколцина изцелени, все повече хора научават за Бруно Грьонинг. Той обикаля от къща на къща, винаги там, където се нуждаят от него, където болни го молят за помощ. Така дейността му е ограничена в малък кръг от хора, докато през март 1949 г. приема поканата на един инженер от Херфорд да посети сина му.

Детство и юношество

Бит, подиграван, неразбран, приет – едно дете, различно от останалите

Бягство от безсърдечното обкръжение сред природата: „Тук чувствах Бог”

Бруно Грьонинг е роден на 30. май 1906 г. в Данциг-Олива като четвърто от седемте деца на семейство Аугуст и Маргарете Грьонинг. Родителите му забелязват още отрано необикновените способности на сина си, напр. смятаните за страхливи животни зайци и сърни идват спонтанно при него и се оставят да ги гали без да се страхуват.

Колкото повече растял Бруно Грьонинг, толкова по-чуждо му се струвало обкръжението му. Грьонинг разказвал, че понякога в къщи са го биели до посиняване. Казвал, че тялото му не го е боляло от ударите, но се е чувствал неразбран.

Отблъснат от коравосърдечието на околните, малкият Бруно се спасявал с бягство сред природата. Животните, дърветата и храстите го привличали повече, отколкото някои хора. Често изчезвал в близката гора с часове.

"Тук чувствах Бог. Във всеки храст, във всяко дърво, във всяко животно, та дори и в камъните. Навсякъде можех да стоя и да размишлявам с часове - всъщност нямах никаква представа за време -, и винаги съм имал усещането, сякаш целият ми вътрешен живот се разширява до безкрайност."

В жестоките сбивания на връстниците си той никога не е участвал. Така често е бил обект на злобни подигравки и е отнасял побои и наказания заради своята различност.

Добре приети изцеления при хора и животни

С времето в личността на Бруно Грьонинг започва да се откроява онзи аспект, който по-късно го отвежда в светлината на прожекторите на обществеността: В негово присъствие хора и животни оздравяват. Особено по време на Първата световна война той често навестявал лазарета, където го посрещали с радост. Ранените се чувствали добре, когато бил там, а мнозина оздравявали. Болни изпращали близките си да повикат майка му като молели да отиде при тях с малкия Бруно. В семейството и сред познатите му способността на момчето да лекува била охотно възприемана.

Стремеж към самостоятелност

Бруно Грьонинг пише в автобиографията си: "Още когато бях малък в мое присъствие болни хора се избавяха от оплакванията си, а деца и възрастни при силно безпокойство или при скандал утихваха напълно като им кажех няколко думи. Като дете имах възможност да установя, че зверчета, които обикновено са смятани за плашливи или хищни, към мен бяха добродушни и кротки. Поради това отношението ми към родителския дом беше особено и напрегнато. Скоро започнах да се стремя към пълна самостоятелност, за да се измъкна от средата и „неразбирането” на семейството ми”.

Бруно Грьонинг (1906-1959г.)

Един необикновен човек в обществен сблъсък

През 1949 година за един ден името Бруно Грьонинг застана в центъра на вниманието на немската общественост. Пресата, радиото и списанията съобщават за него. В продължение на месеци събитията около “Чудодейния доктор”, както той скоро бе наречен, държаха младата република със затаен дъх. Бе заснет филм, свикани бяха научно- изследователски комисии, а и властите, до най-високите инстанции се занимаваха със случая Бруно Грьонинг. Социалният министър на провинция Северен Рейн – Вестфалия се разпореди Бруно Грьонинг да отговаря за нарушение на Закона за лечителската практика, в противовес на това министър-председателят на Бавария заяви, че едно такова “изключително явление” като Грьонинг не бива да бъде възпрепятствано заради параграфите. Баварското вътрешно министерство окачестви дейността на Грьонинг като "свободна практика, извършвана от любов".

Във всички слоеве на населението бе дискутиран бурно и неспирно случаят Бруно Грьонинг. Емоционалните вълни бушуват нависоко. Духовници, лекари, журналисти, юристи, политици и психолози: всички говорят за Бруно Грьонинг. Неговите чудодейни изцеления за едни са милостиви дарове на една висша сила, а за други шарлатанство. Но фактологията на изцеленията е доказана с медицински изследвания.

Голям световен интерес към един обикновен работник

Бруно Грьонинг, роден през 1906г. в Данциг и емигрирал след войната в Западна Германия, прогонен от родното си място, бе един обикновен работник. Преживявал е от различни дейности, бил е дърводелец, работник във фабрика и пристанищен работник. И изведнъж застава в центъра на обществения интерес. Вестта за неговите чудодейни изцеления се разпространява по целия свят. От всички страни идват болни, писма с молби и предложения. Десетки хиляди търсещи изцеление се стичат към местата, където той действа. Започва революция в медицината.

В хватката на забрани, съдебни дела и алчни за печалба сътрудници

Обаче и противниковите сили са на линия. Те мобилизират всичко, за да възпрепятстват дейността на Бруно Грьонинг. Преследват го забрани за лекуване, инспирирани са съдебни процеси. Пропадат всички усилия делото му да се вкара в нормални рамки. От една страна, поради съпротивата на влиятелни обществени сили, от друга, поради неспособността или алчността за печалби на неговите сътрудници. Когато през 1959 г. Бруно Грьонинг умира в Париж, последният процес срещу него е в пълен ход. Делото е прекратено, никога не е произнесена присъда. Но много въпроси остават открити.

"Феноменът Грьонинг" и науката

Медицинският изпит в Хайделберг трябва да завърши с писмен сертификат

През този Херфордски период медицинските сътрудници на списание Ревю, започват да проверяват успешните изцеления на Грьонинг. Маргбургският психолог и лекар проф. д-р Х. Г. Фишер заминава с извънреден щаб от кореспонденти за Херфорд. Там той провежда разговори с изцелени и изненадан установява, че "методът" на Грьонинг действително е успешен. Вследствие на това Ревю, взема решение да помогне за изясняването на "Феномена Грьонинг". В Хайделбергската университетска клиника е трябвало да бъде изследван "лечебният метод" на „Чудодейния доктор”.

Бруно Грьонинг приема предложенията на Фишер, защото той му обещава при добри резултати да му издаде положителен сертификат. Грьонинг се надявал, че се е отворил път за свободна дейност.

Изцеления пред очите на лекарите – „Бруно Грьонинг не е шарлатанин”

Изследванията започват на 27 юли. Хората, върху които той е трябвало да докаже своите способности, били избрани от онези болни, които му били писали в над 80 000 писма, за да го молят за помощ. Към тях били добавени и няколко пациента на Хайделбергската клиника Лудолф Крел. Те всички били внимателно изследвани предварително и им били поставени точни диагнози. Накрая те дошли при Грьонинг, който задействал "своя метод" върху тях. Постоянно присъствали лекари. Те стават свидетели на това как в някои случаи болестите изчезват спонтанно. Проведените в клиниката контролни прегледи потвърждават изцеленията. Дори нелечими заболявания като болестта на Бехтерев са изчезнали.

В една отпечатана в Ревю предварителна експертиза проф. д-р Фишер заявява категорично, че Бруно Грьонинг не е шарлатанин, а надарен от природата лекар по душевни болести. По този начин той прави опит да обясни от своя гледна точка "Феномена Грьонинг", без да го e осъзнал напълно.

Грьонинг отказва сделки

Окончателният сертификат следвало да се издаде след оценка на всички резултати. Уверили са Бруно Грьонинг, че пътят за неговата по-нататъшна дейност ще бъде окончателно освободен. В промеждутъка между двата документа професорите Фишер и фон Вайцзекер (под чийто „чадър” било цялото мероприятие) направили на Бруно Грьонинг следното предложение. Те искатли да открият лечебници, в които той да работи заедно с лекарите. Ръководството и подбора на пациентите обаче запазили за себе си.

На това Бруно Грьонинг отговаря: "Поставените ми в тази връзка от господин професор Ф. финансови условия и пр. бяха такива, че за мене бяха неприемливи. Естествено за това бяха водени много разговори, също и с господата, които искаха да финансирам това дело. Не можех да се съглася с предложенията на г-н проф. Ф. и ги отхвърлих, защото: 1. не разполагах с нито един пфених пари, заради това не можех да поема спрямо него никакви финансови задължения, които не бих могъл да изпълня; 2. никога не съм мислел, да правя бизнес от тази работа. Поради това всичко за мене бе едно неизпълнимо изискване. Освен това исках да правя само това, което ми е дадено чрез моето призвание: Да помагам на търсещите помощ и да се поставям на разположение на лекари, като например психотерапевти, но никога да не правя сделка с това нещо."

Лишаване от сертификат и потенциален конфликт със закона

Отказът на Бруно Грьонинг кара професорите да загубят интереса си към него. Обещаният сертификат не бе издаден никога. Вместо да му предоставят свобода на действие, бяха му поставени само нови камъни по пътя. В хода на изследванията неговият "метод на лечение" бе наречен с понятия като "манипулация", "пациенти" и т.н. и оценен като медицинска дейност. С това бе предварително планиран конфликт със закона за лечителската практика.

1949 г.– във фокуса на общественото внимание

Дейността на Бруно Грьонинг в Херфорд

Хиляди болни и търсещи помощ обграждат Грьонинг

Деветгодишният Хюлсман от дълго време бил на легло. Той страдал от прогресивна дистрофия на мускулите и никой от потърсените лекари и професори не можел да му помогне. След като Бруно Грьонинг се заема с момчето, то отново прохожда. Инженер Хюлсман – впечатлен от спонтанното изцеление на своя син – моли госта си да остане. Искал е да покани и други болни, на които „Чудотворецът”, както се изразява Хюлсман, да помогне.

Бруно Грьонинг приема предложението и от ден на ден идват все повече търсещи помощ. Все повече хора научават за чудодейните събития около Грьонинг. Не минава много време и всички заговарят за него. Вестниците съобщават за "Чудодейния доктор", а в Британската зона той се превръща в тема на деня. Хиляди прииждат на Вилхелмсплатц, тълпи от хора обграждат къщата.

Манфред Лютгенхорст от ежедневника Мюнхенер Меркур на 24 юни 1949 г. пише следното: "Когато в 10,30 часа предиобед пристигнах в Херфорд, пред малката двуетажна къща на Вилхелмсплатц имаше около хиляда души. Това бе една неописуема картина на нищетата. Безброй парализирани в инвалидни колички, други, носени от своите близки, слепи, глухонеми, майки с ненормални и парализирани деца, стари бабички и млади мъже се тълпяха и стенеха. Почти сто коли, камиони и автобуси бяха паркирани на площада и всички идваха отдалече”.

Парализи, язви на стомаха, слепота: „Г-н Грьонинг ме погледна и сега съм отново напълно здрав.”

Манфред Лютгенхорст продължава: „,Вярвате ли, че ще се излекувате? ‘, питах болните. Те кимаха.‚Вчера трябваше да сте тук‘, ми каза един човек. ‚Господин Грьонинг бе във Фирзен в Райнланд, докато тук, в двора, петима парализирани се изправиха и си тръгнаха здрави за вкъщи. Изцеление от разстояние – дворът им помогна да оздравеят‘. Другите болни потвърдиха това.

Продължих да вървя през множеството и стенографирах техните странни разкази. Само те стигаха да се напълни цяла книга. Докато си палих цигара, един млад мъж до мене каза: ‚Моля, продайте ми една!‘ Той носеше шинел и изглеждаше като завърнал се от руски плен. Дадох му цигара. Той я запали и каза уверено: ‚Вижте, сега мога да върша отново всичко сам.‘ При това той раздвижи дясната си ръка с пръстите и десния си крак. ‚ Вие също ли сте изцелен от Грьонинг? ‘ попитах аз. ‚Да, в Русия получих парализа на дясната страна. Господин Грьонинг ме погледна и сега съм отново напълно здрав, все още не мога да го повярвам. ‘ Той движеше щастлив своите крайници.

Насочих се към една група, която се трупаше около една белокоса, около четиридесетгодишна жена. ‚Разбира се‘, чух да казва жената, ‚аз също съм изцелена от господин Грьонинг. Имах огромни язви в стомаха, отслабвах все повече и от болки вече не можех да спя. Едновременно бяхме дванадесет души при Грьонинг. [...] Той ме погледна и тогава ми се стори, че язвите паднаха като камъни на земята. Оттогава вече нямам никакви болки, постоянно наддавам на килограми, а рентгеновите снимки, които направих, показват без съмнение изчезването на язвите. Отидох на изследвания пред лекарска комисия. И да Ви кажа, те бяха смаяни!‘

Жената продължи: ‚Но това е нищо. Миналата седмица тук в двора стоеше един млад сляп мъж. Той беше чакал без прекъсване няколко дни и нощи. Понеже често идвам тук, той ми направи впечатление. Съжалих го и го поканих да похапне. "Не", отговори той. "Не бива да пропускам момента, когато господин Грьонинг ще излезе." Тогава му занесох хлебчета и му казах, че ще се погрижа да бъде закаран до гарата. ‚Нямам нужда от никого, тъй като ще мога сам да отида до гарата. ‘ И след това го видях със собствените си очи. Господин Грьонинг дойде и младият мъж извика: ,Аз виждам отново!‘

Действително булото пред очите му бе изчезнало. Той ми описа каква чанта нося в ръката си. Каза: ‚Там се движи една кола, а ето там е табелката с номера‘, и сам намери пътя до гарата. Всички наоколо плачеха от радост."

Забрана за лечение от страна на институциите и лекарското съсловие

Не минава много време и институциите – преди всичко здравните власти – се заемат със случая. Образувана е комисия за проверка и Бруно Грьонинг получава забрана да лекува. Някои влиятелни лекари са негови отявлени врагове. Те полагат всички усилия, за да забранят неговото дело и настояват той да подложи на проверка способността си да лекува. Какъв замисъл се крие зад забраната, става ясно от следното изказване на ангажираните лекари: „Грьонинг може да доказва каквото си иска, но няма да получи разрешение за лекуване." „Недопустимо е за професионалната ни чест да се занимаваме с Грьонинг.” В края на юни той трябва окончателно да напусне Херфорд. Всички усилия да получи разрешително за лечение, били осуетени.

Неговият последен път

На 26. януари 1959г. Бруно Грьонинг умира в Париж

Диагноза: рак на стомаха в напреднал стадий

В късната есен на 1958 г. Бруно Грьонинг заминава за Париж с втората си съпруга Жозет, за която се оженва през май 1955 г., и се подлага на преглед от приятел на семейството, специалист по онкологични заболявания, д-р Пиер Гробон. Разглеждането на многото рентгенови снимки установява: рак на стомаха в напреднал стадий. Д-р Гробон иска да направи операция веднага, обаче Бруно Грьонинг отказва.

Той се връща в Германия и подготвя коледните празници на общностите. На 4. декември записва една магнетофонна лента, която трябвало да се пусне на всички празнични коледни сбирки. После отново заминава за Париж със съпругата си. Д-р Гробон междувременно е информирал най-уважавания специалист по онкохирургия д-р Беланже. В неговата клиника на "Рю Енер", недалеч от Монмартър, на 8. декември се стига до операцията. Резултатът е стряскащ за лекарите: нещата са доста по-лоши, отколкото са могли да предположат въз основа на рентгеновите снимки - вече не може да се оперира. Раната бива затворена веднага.

Учудващо бързо възстановяване

Жозет Грьонинг пише за това: "Те обаче не можеха да проумеят факта, че външният вид на Бруно не издаваше почти нищо от ужасното му вътрешно страдание, че можеше все още да диша нормално, че неговата обмяна на веществата през последните седмици функционираше все още безупречно, че кръвната му картина беше отлична. В този напреднал стадий нормално има постоянно повтарящо се повръщане при поемането и на минимално количество храна и подложеният на тежки изпитания пациент е обречен на бавно умиране от глад. При Бруно всичко това го нямаше."

За изумление на лекарите си, той се възстановява твърде бързо и се връща в Германия, където прекарва коледните празници. В средата на януари 1959 г. Бруно Грьонинг се среща три дни с ръководителите на новото сдружение и дава инструкции, как да се изгражда делото. Двамата не подозират, че това е последната им среща с него.

Операция в Париж, придружена от природна стихия

На 21. януари той отново лети за Париж. Поради запушване на извивката на дебелото черво операцията е неизбежна. На 22. януари 1959 г. в 9.00 ч. сутринта - по същото време когато в Мюнхен започва заседанието за преразглеждане на делото, Бруно Грьонинг отново е на операционната маса. Той трябваше да изтърпи онова, което е спестявал на безброй люде, не е могъл и не му е било позволено да помогне на самия себе си.

Когато в онази сутрин той лежи под упойка, над Париж внезапно се разразява силна буря. Съпругата на Грьонинг разказва: "Странно е и следното природно явление. На 22. януари 1959 г., докато мъжът ми все още беше под упойка, една съвсем внезапно разразила се буря с гръмотевици и светкавици помрачи ведрото и светло утро. Стана толкова тъмно, че се наложи посред бял ден да светнат лампите. Сестрата изрази удивлението си от силната буря. В дните след операцията температурата, кръвното налягане, пулсът на Бруно бяха напълно нормални. Той дори стана два пъти от леглото и седна на един фотьойл."

„Пълно вътрешно изгаряне“

На 25. той изпада в кома, а на следващия ден - 26. януари 1959 г., в 13.46 ч. Бруно Грьонинг издъхва в клиниката "Енер" от рак, както е записал лекарят в смъртния акт. Наистина ли е било рак? След втората операция д-р Беланже казва: "Поражението в тялото на Бруно е ужасно, това е тотално изгаряне на вътрешностите. Как е могъл да живее толкова време и то без да изпитва адски болки, това е загадка за мен."

Още години преди това Бруно Грьонинг е казал: "Ако ми забранят да работя, аз ще изгоря вътрешно."

Последващи сведения

Как Бруно Грьонинг е носил тази горчива съдба, свидетелства едно писмо, което д-р Гробон пише до вдовицата му на 26. февруари 1959 г. "Тези [посветени на Бруно Грьонинг усилия на лекаря] бяха нещо съвсем естествено и мога със сигурност да кажа, че те имаха мощна опора в храбростта, силния дух и значимата личност на Бруно Грьонинг. [...]".

Д-р Беланже изразява възхищението си от Бруно Грьонинг в едно писмо от декември 1974 г.: "Бруно Грьонинг беше изпълнен с добродетели човек, с голямо сърце, който отстоява позициите си; и достойното му държание пред лицето на страданието и смъртта и днес предизвиква възхищение."

След кремирането на тялото отпада окончателната съдебна присъда

Тялото на Бруно Грьонинг е изгорено в един крематориум в Париж и урната му е положена в горското гробище в Диленбург.

Поради кончината на обвиняемия процесът е обявен за приключил, окончателна присъда никога не е произнесена.

Всеки сам може да получи помощ и изцеление

"Чудодейният доктор от Херфорд", който е дарил здраве на хиляди, хиляди хора, умира самотен и изоставен на една малка уличка в Париж. Защо трябваше да се случи това? Защо той трябваше да понесе това жестоко страдание? Защо не успя да помогне на самия себе си?

Грете Хойслер (1922-2007г.), изцелена, дългогодишна съратничка на Бруно Грьонинг и основателка на „Приятелския кръг на Бруно Грьонинг “, пише за това в своята книга Да преживееш изцелението, това е истината: "През краткото време на земното си пребиваване Бруно Грьонинг допринесе да се случат много добри неща. Дарбата да помага и лекува му бе дадена по рождение. Навсякъде, където и да отиваше, ставаха чудни неща, които не могат да се обяснят логически. Пред обществеността той се появява през 1949 г. След големите изцеления, които настъпват в Херфорд, и след като за него започва да се говори навсякъде в страната и в чужбина, три месеца след това той получава забрана да лекува. Следят го и го гонят, устройват му голям процес и искат да го накажат и осъдят. Защо? Кому е причинил нещо лошо? Никому, а на хиляди хора е направил такова добро, каквото не биха могли да получат от никой друг. Искаха да го накажат без да има някаква вина! Без да е виновен му забраниха да върши онова, което Бог му бе повелил да прави - да помага на хората! Тази злост му поднесе горчива чаша, която трябваше да изпие в Париж, в онкологичната клиника на "Рю Енер"! В адски болки той изгаря отвътре от Heilstrom, който му е забранено да разпространява. Създаденият от хора закон иска да му забрани това в Германия. Бруно Грьонинг е изправен като обвиняем, като престъпник, залят от мръсните потоци на лъжите и клеветите! Безмълвен и сам - никой приятел не знаеше за това - той изнесе цялото страдание на човечеството на плещите си. Беше тежко изнасяне, но то не беше напразно! Така трябваше да се случи, по друг начин вече не бе възможно да се помогне на хората."

А в книгата си Живея, за да може човечеството да продължи да живее тя пише: "Ние хората трябва много да внимаваме с думата "жертва". Но в този случай, когато Бруно Грьонинг умира в Париж, тази дума - с цялата й тежест - е самата истина."

Само така беше възможно да се изпълнят думите му, както днес се доказава с безбройните съобщения за успех: "Когато няма да бъда вече на тази Земя като човек, т.е., когато ще съм напуснал тялото си, тогава човечеството вече ще е стигнало дотам, че всеки от себе си ще може да получава помощ и изцеление ".

По-нататъшният ход на големия съдебен процес

Обжалване на присъдата и ревизия

Неблагоприятна изходна позиция на Грьонинг

При заседанието за обжалване на присъдата през януари 1958 г. в ущърб на Бруно Грьонинг се оказва обстоятелството, че не той, а прокурорската колегия е поискала обжалване. Обаче не само тази немарливост на тогавашния му адвокат е в негова вреда, а и закъснялото предаване на папката по делото на новия защитник на Грьонинг, което възпрепятства подготовката му за заседанието.

Друг неблагоприятен факт се оказва доста по-увереното държание на свидетелстващите против Грьонинг, в сравнение с първото заседание. Изглежда те са постигнали единодушие по точката "Забрана за лекари".

Затвор и парична глоба като условна присъда, „позор“, без изясняване на въпроса с изцеленията

Присъдата този път гласи: Осем месеца затвор за причиняване на смърт поради небрежност и 5 000,- DM глоба заради нарушаване на Закона за лечителите. Присъдата е условна.

Анни Фрайин фон Ешенбах, която присъства както на първото, така и на второто заседание като наблюдател в съдебната зала, окачествява присъдата като „позор за Германия”.

Бруно Грьонинг заявява, че е наказан за това, че върши добро. Той изразява съжаление, че по време на целия процес никой - дори и собствените му адвокати, не е проявил интерес как се осъществява едно изцеление. Ако бяха проучили този въпрос, щеше да се установи, че неговата дейност няма нищо общо с терапевтичните методи на научната медицина. Процесът е трябвало да бъде прекратен. Обаче изясняването на този въпрос не заинтригувало никого по време на процеса. Съществувало е предварително създадено мнение за Грьонинг и никой не е проявил готовност то да го промени.

Молба за ревизия малко преди смъртта

Обаче и това не е краят на процеса. Този път Бруно Грьонинг иска преразглеждане. Заседанието бива насрочено за 22. януари 1959 г. пред Върховния областен съд в Мюнхен. Но дотам не се стига, тъй като същия месец Бруно Грьонинг умира.