Разказ на съвременник-свидетел

Изцеление от запек и от емболия – „Случилото се стана тема за разговор в селото“

Докато търсещите помощ очакваха Бруно Грьонинг на Вилхелмсплатц, на друго място се разиграваха сцени като тази например:

Лекарите бяха отписали майката на нашия свидетел. Шест седмици тя не бе ходила по голяма нужда. Всички медицински средства като клизма, пургативи и т.н. не бяха дали никакъв резултат. Към това се бе добавила и емболия.

Свидетелят: "Ние, т.е. всички членове на нашето семейство, бяхме напълно сломени. Хващахме се за всяка сламка, за да намерим все пак помощ и спасение за майка ни. В тази ситуация чухме, че Бруно Грьонинг е тук, в Херфорд, на ул. "Витекинд", при някакъв тежко болен. Запътих се нататък. Там вече бяха двадесетина души, които също търсеха помощ,. Когато се поздравихме, Бруно Грьонинг ми рече: "Влезте в кухнята. Довечера ще дойда с Вас при майка Ви." Откъде знаеше той, че бях дошъл при него заради майка си, нямам понятие. Нищо не бях му казал.

Докато чаках, в кухнята преживях следното: Междувременно дойде една майка с дете. То имаше ужасна магарешка кашлица. Бяхме чули мъчителната кашлица още отдалеч. Детето бе доведено с майка си при нас, в кухнята. Бруно Грьонинг го погали с обич по косичката. Обърнат към майката каза: "Наблюдавайте детето си, защото след четвърт час ще повърне жълт секрет." След това Бруно Грьонинг излезе от кухнята, за да обърне отново внимание на другите. Изведнъж на детето започна да му се повдига. Едва успях да го хвана и да го надвеся над сандъка с въглища, където повърна. Не бях виждал през живота си такова повръщане. По-късно Бруно Грьонинг рече на майката: "Детето е здраво . . ." Сетне тя си тръгна и момиченцето вече не кашляше.

През нощта в 24 часа тръгнахме за Билефелд при майка ми. Докато пътувахме, Бруно Грьонинг отбеляза, че не бива да се безпокоя, понеже благотворящата сила идвала от Бога. Че човек само трябвало да вярва в доброто. Бруно Грьонинг сподели още с мен, че сега – по време на пътуването, той вече се занимава с майка ми, че духовно насочва вътрешния си локатор към нея.

Когато влязохме в спалнята на майка ми, Бруно Грьонинг седна до нея на леглото. За своя голяма радост видях, че очите й бяха вече значително по-бистри. Но коремът й, разбира се, беше все още подут като бъчва. После Бруно Грьонинг поговори с нея, а аз наблюдавах как жизнерадостта се завръщаше отново у майка ми. Сърцето й бе отворено за Бруно Грьонинг. Тя бе повярвала в него. Той поиска чаша вода за мама и каза, че това щяло да й се отрази добре. Донесох прясна вода от помпата на двора и майка ми я изпи. Обръщайки се към баща ми, Бруно Грьонинг каза: "Обърнете внимание на изпражненията и урината на жена си. Ще видите и ще се чудите, как всичко се изчиства от шлаката и какви неща ще излязат." Баща ми попита Бруно Грьонинг какво му дължи, какво трябва да му заплати. Бруно Грьонинг обаче отвърна само: "Трябва да благодарим на Бога и под формата на благодарствено писмо да разкажем какво сме преживяли."

На другия ден започна шумотевицата в корема на майка ми. Татко каза, че е успяла да се освободи, напълвайки седем подлоги. След два дни мама стана от леглото, напълно излекувана. От тогава изчезнаха без лекарска помощ и раните по краката й, и разширените вени. Лекуващият лекар изгуби ума и дума. Случката се разказваше из цялото село.

Когато погледнах Бруно Грьонинг в очите, разбрах: Пред мен стои вярващ човек! Той имаше неповторимо излъчване. Ако някой би ми разказал за подобно преживяване преди, щях да си помисля: "Ооо, този ме баламосва!" Обаче човек трябва да е присъствал лично на такова нещо, за да може да го повярва. Тази случка остана за мен неповторимо преживяване."