Развитие и решаващи събития в живота
Подготовка за по-късната му дейност
Наложени по чужда воля и прекратени години на обучение
След като ходи на училище до пети клас, Бруно Грьонинг започва да се учи за търговец. Но след две години и половина се налага да прекъсне по настояване на баща си. Старшият зидар иска синът му също да усвои строителен занаят. Праща го да учи за дърводелец, но и тук не се стига до завършване. Усложнената икономика в следвоенния период не позволява това. Три месеца преди да приключи времето на чиракуването му, фирмата в която се подготвя професионално, принудително прекратява дейността си, поради липса на поръчки. После той живее, изкарвайки прехраната си по различен начин. Егон Артур Шмид пише за този период:
След като ходи на училище до пети клас, Бруно Грьонинг започва да се учи за търговец. Но след две години и половина се налага да прекъсне по настояване на баща си. Старшият зидар иска синът му също да усвои строителен занаят. Праща го да учи за дърводелец, но и тук не се стига до завършване. Усложнената икономика в следвоенния период не позволява това. Три месеца преди да приключи времето на чиракуването му, фирмата в която се подготвя професионално, принудително прекратява дейността си, поради липса на поръчки. После той живее, изкарвайки прехраната си по различен начин. Егон Артур Шмид пише за този период:
„Той се справяше с всяка работа, която захванеше”
"За работата му са ми разказвали най-различни колеги, посочвайки като особена черта това, че всяко нещо, с което се е захващал, му се удавало леко, независимо дали е поправка на часовници, радиоапарати или пък шлосерски дейности. Особено му прилягали техническите работи. Никога не се е плашил и от най-грубата и тежка физическа работа. Като пристанищен работник е вършел всичко като останалите си другари. Не се е хвалил с това, та нали то е било част от пътя му, който го превежда през низините, за да достигне до върховете. Една стара китайска поговорка гласи: “Който никога не е минавал през блато, не може да стане светец.” Има доста свидетелства от бивши негови колеги, едно от които ми попадна наскоро, и там откровено, просто и ясно се казва, че разказващият си спомня за Бруно Грьонинг от едногодишната им работа заедно, като за възможно най-добрия и най-почтения другар, който някога е имал."
Женитба и удари на съдбата
На двадесет и една година той се оженва. Обаче съпругата му не го разбира. Тя иска да го затвори в стените на дребнобуржоазния семеен живот и отхвърля изцеленията като “странни фантазии”. Синовете им Харалд и Гюнтер, родени през 1931 г. и 1939 г. умират по на девет години. Въпреки, че безброй хора са получили изцеление чрез Бруно Грьонинг, Гертруд Грьонинг не вярвала в целебната сила на мъжа си. Не поверила децата на него, а на лекарите. Обаче научната медицина не могла да им помогне. И двете деца почиват в болницата: Харалд през 1939г. в Данциг, а Гюнтер през 1949 г. в Диленбург. За Бруно Грьонинг това са тежки удари на съдбата. Дори много години след това очите му се насълзявали, когато говорел за синовете си.
Така времето между двете войни за него е подготовка за по-сетнешната му дейност. Трябвало е да натрупа горчив личен опит, за да може да разбира хората във всички житейски ситуации и да съчувства на нещастията им.
Помага вместо да стреля – на фронта и във военнопленничеството
През Втората световна война (1943г.) той е мобилизиран във Вермахта. Там се стига до неприятности с висшестоящите. Заради отказа му да стреля по хора, го заплашват с военен съд. В края на краищата все пак е трябвало да замине на фронта. Бива ранен, попада в руски плен и в края на 1945 г. заминава за Западна Германия като прокуден от Отечеството си.
Поведението на Бруно Грьонинг през войната е пропито от желанието му да помага. Дори на фронта той използва всеки удобен случай да се застъпва за другарите си или за цивилното население.
В едно руско село осигурява достъп на застрашените от гладна смърт хора до запасите с храна на армията. Във военнопленническия лагер издейства за другарите си по-добро облекло, по-питателна храна и по-сносни битови условия. Помага на безброй страдащи от отоци вследствие на глад да оздравеят. В ужаса на войната той не убива нито един човек, но помага на стотици.
Разтрогване на брака и насочване към всички хора
През декември 1945 г. е освободен от плен, установява се в Диленбург, провинция Хесен и прибира семейството при себе си. Но след като и вторият им син умира и съпругата му иска да му забрани всякаква дейност да помага на хората, той се разделя с нея. Чувства се задължен да направи достъпни за всички хора лечебните сили, с които разполага. Той казва: "Аз не принадлежа на отделни хора, принадлежа на човечеството."
В началото на 1949 г. пътят му го отвежда в Рурската област. Благодарение на разказите на неколцина изцелени, все повече хора научават за Бруно Грьонинг. Той обикаля от къща на къща, винаги там, където се нуждаят от него, където болни го молят за помощ. Така дейността му е ограничена в малък кръг от хора, докато през март 1949 г. приема поканата на един инженер от Херфорд да посети сина му.