Прословутият случай Дитер Хюлзман

На следващия ден ние отново бяхме в Херфорд, а Ланценрат предложи на Фишер да проучат и случая Дитер Хюлзман. Ставаше дума за деветгодишния син на инженера Хюлзман, благодарение на чието уж излекуване Грьонинг бе станал популярен. За първи път прекрачихме прага на дома, откъдето бе тръгнала славата на Грьонинг, и където той се бе подвизавал до неотдавна. Дитер Хюлзман никога не се бе научил да ходи както трябва. Обаче, не бяха открили истинския характер на заболяването му. Дълго време е бил сковаван в гипс. Най-накрая, в университетската клиника в Мюнстер бяха констатирали прогресивна мускулна дистрофия, т.е. развиваща се атрофия на мускулите.

След последвалото почти едногодишно пребиваване в Бетел, един от тамошните лекари заявява: "Можете да оставите момчето тук. Може и да си го вземете вкъщи. Никой не може да му помогне." В края на краищата, детето стигнало до там, че не можело повече да седи седнало, краката му били ледено студени. Затопляните одеала, шишетата с топла вода и грейките не можели да отстранят продължителната студенина и безчувствеността им. В такова състояние Грьонинг бе провел само едно единствено занимание с него. Малко по-късно момчето усетило силно парене в гърба и внезапно затопляне на целите крака. То се задържало и довело до това, че детето – макар и клатушкайки се, успяло отново да проходи.

Случаят Дитер Хюлзман бе поставян във фокуса на най-разпалените спорове, но и от двете страни се бяха впуснали в неоснователни преувеличения. Със сигурност не можеше да става дума за изцеление. Но пък и твърдението, че от лечението на Грьонинг не се било променило нищо, беше злонамерено изопачаване на истината. След прецизно изследване на случая, проф. Фишер бе на мнение, че в действителност се касае за неврогенна прогресираща атрофия на мускулите, т.е. за дегенерация на нерва, който свързва гръбначния мозък с мускулите и явно влияе върху тяхното хранене и върху развитието им. Изходната точка на дегенерацията образуваха вероятно предните рогови клетки. В тях се вливат нервните влакна, идващи от главния мозък. Без тези влакна да са имали пряк контакт с нервите, водещи към мускулите, тук става едно пренасяне или превключване на идващите от мозъка импулси. Не можеше да се отрече, че дегенериралите нерви бяха получили необикновено оживяване и го бяха предали на мускулите на краката. Онова, което обаче ни изумяваше най-много, бе фактът, че Грьонинг беше поставил диагноза, неимоверно близка до анатомичната реалност.

Още Каргесмайер твърдеше, че без да го разпитва, Грьонинг му бил казал, че страда от болки в лицето и че те го мъчат още от двегодишната му възраст. Бяхме сметнали това за преувеличение на един благодарен пациент. При Дитер Хюлзман, обаче, имахме налице ясна, потвърдена от свидетели информация за диагнозата, поставена от Грьонинг. Той бе говорил за сцепване на нерв в гръбначния мозък и при това беше описал мястото, на което се намират заболелите предни рогови клетки. После, там момчето бе усетило споменатото парене, а след него и нещо подобно на пърхане, което Грьонинг бе обозначил като започваща регенерация и бе сравнил с проблясването на електрическа крушка, в която бавно се "влива" ток. Това обяснение звучеше примитивно. Обаче, се приближаваше толкова много до истината, че това преживяване дълбоко ни развълнува.

На прага на невероятното

Последното решение в полза на Грьонинг дойде, обаче, благодарение на едно преживяване, което имахме малко след като проф. Фишер бе проучил случая Дитер Хюлзман. Заведоха ни в един хол, без да подозираме, че тук бе работил Грьонинг. Проф. Фишер седна уморено на един от намиращите се край нас фотьойли. Почти на мига лицето му побледня мъртвешки. Не можеше да си поеме въздух, но доста бързо се овладя. После ни изгледа със силно присвити очи така, сякаш току-що бе докоснат от някаква загадъчна сила, чийто произход не можеше да си обясни. Каза ни, че в момента на сядането е усетил силна болка в областта на десния бъбрек, а същевременно и сърцебиене и задушаване. Десният му бъбрек преди бе претърпявал многократни възпаления. В неговото тяло това бе органът с най-малка съпротивителна сила. Ние все още се губехме в догадки около странното явление, когато Ланценрат влезе в стаята и каза, че професорът седи точно на този стол, в който Грьонинг е действал на своите болни.

Грьонинг винаги е твърдял, че може да оставя в стола особени сили. Дали професорът е забелязал нещо такова? "О, да!" – изрече Фишер в малко потискащата тишина, настъпила след като ние замлъкнахме. Но той вече бе зает с някакъв план. Внезапно помоли Ланценрат да го придружи и тръгна към градината, където търпеливо или отчаяно чакаха болни, също както и в деня на пристигането ни в Херфорд. Професорът потърси сред тях една саката и намери една девойка, лежаща безпомощно, с неподвижни крака в една беседка. С помощта на Ланценрат я донесоха в хола, където я поставиха на загадъчния фотьойл. После започна да върши с нея това, с което бе свикнал като психотерапевт. Той бързо откри причината за нейната парализа

Девойката – Анни Шведлер, на 21 години, бе родом от Дармщат и през есента на 1944 г. бе преживяла тежко въздушно нападение над този град. Анни е била затрупана заедно с майка си и с още двадесетина души в противовъздушното укритие на една пивоварна. Всички други, включително и майка й, бяха успели да се измъкнат през един авариен изход, който могли да отворят тъкмо толкова, колкото да може да се провре един човек. По някакъв начин, обаче, тялото на момичето се било заклещило в дупката на стената. Къщата горяла с буйни пламъци. Косите му вече се били подпалили. Едва в последната секунда един войник от ПВО успял да издърпа Анни навън и да угаси вече горящите й дрехи, заливайки я с вода. Докато разказваше това сега, ужасената й физиономия разкриваше вътрешните процеси, които се бяха развили в нея тогава. Малко след спасяването й беше усетила несигурност при ходене. Няколко дни по-късно започнала да се препъва. Походката й ставала все по-несигурна, докато накрая краката й осакатели напълно. Всички лечения от лекари се бяха оказали безплодни. И сега девойката седеше на този забележителен стол, който бе шокирал тъй силно професор Фишер.

Докато момичето доразказваше, професорът комбинираше по следния начин: ако Грьонинг бе оставил в стола си тайнствени лечебни сили, тогава тези сили би трябвало да могат да въздействат на болните и в негово отсъствие. Той разказа накратко на девойката за Грьонинг, и затова, че в тази стая той вече бе помогнал на много сакати. Направи и още нещо – показа на Анни снимката на Грьонинг. После, зареден с вътрешно напрежение, й заповяда съвсем непосредствено: "Станете!" Беше си помислил, че Грьонинг би действал по подобен начин. Внезапно лицето на момичето засия, Анни почти скочи от фотьойла и беше толкова удивена и слисана от това, че е в състояние да стане, че в първия миг дори не се реши да направи крачка. Професорът пак заповяда: "Хайде сега ходете!" Ланценрат, който бе наблизо, трябваше леко да хване Анни за ръка, сетне тя тръгна с все още несигурни стъпки и обляна в радостни сълзи напряко през стаята към стола, където седеше изумената й майка. Тук, обаче, Анни Шведлер падна. Експериментът трябваше да бъде повторен. И при този втори опит Фишер показа на пациентката снимката на Грьонинг и при това забеляза признаци на интензивно кръвоснабдяване на парализираните дотогава крака, зачервяване и затопляне. Девойката отново стана. Заповедите на професора я накараха няколко пъти да стане и пак да седне. Ставането й се удаваше все по-добре. Накрая Анни бе в състояние да измине целия път от стаята през двора до една улица отсреща, откъдето я взеха с кола и я откараха при неин херфордски роднина.

Всички ние наблюдавахме със затаен дъх експеримента. Още същата вечер уведомихме "Ревю", че се налага да удължим престоя си в Северна Германия. Вече нямаше съмнение в това, че Грьонинг е феномен, яснота около който трябва да се получи чрез планираните клинични експерименти. На следващия ден искахме да се опитаме да установим връзка с Грьонинг, за да подготвим пътя му долекарите от Хайделбергската университетска клиника, за да може пред тях да докаже своите способности.

Развитие на събитията около Бруно Грьонинг от март 1949 г.

Объркването на тези събития е толкова голямо, че с доста усилия успяхме да ги приведем в някакъв що-годе разбираем за страничните хора порядък.

18 март 1949 г.
Звездата на Грьонинг изведнъж изгрява в Херфорд. Мнимото или истинско изцеление на страдащия от мускулна атрофия Дитер, син на херфордския инженер Хюлзман, става известно на обществеността. Новината и за други изцеления се прибавя към това. Слуховете и съобщенията се разпространяват светкавично. Огромни тълпи от болни се събират пред къщата на Хюлзман в Херфорд, на Вилхелмсплатц 7, където е отседнал Грьонинг.

4 април 1949 г.
Начало на публичната лечителска дейност на Грьонинг в Херфорд. Мощен отзвук. Грьонинг се превръща в чудотвореца от Херфорд. Боготворят го почти като Месия, още повече, че той самият приписва своето въздействие на Божиите сили.

27 април 1949 г.
В следствие на масовия приток на болни се включват властите, особено здравните институции. Грьонинг и Хюлзман са поканени на разговор при ръководителя на здравната служба в Херфорд, медицински съветник д-р Зийберт. Той им заявява, че до сега търпял мълчаливо дейността на Грьонинг, обаче вече трябвало да се намеси, заради големия брой болни, заради своята отговорност за общественото здравеопазване. По нескопосан, малко дразнещ начин той се опитва да установи данните за личността на лечителя. Грьонинг оспорва правото му на това и го призовава да дойде лично на мястото, където работи, и сам да се убеди в метода и в успехите му. Зийберт отхвърля поканата с аргумента, че не може да се компрометира така.

През следващите дни:
Три разговора между Хюлзман, медицинския съветник д-р Зийберт и херфордския криминален инспектор Ауер, Хюлзман настоява – като горещ привърженик на Грьонинг, но също не съвсем умело – господата да се убедят в успехите на Грьонинг. Зийберт отхвърля предложенията. Ауер се придържа към обективността.

30 април 1949 г.
С оглед на растящия наплив от търсещи изцеление хора и увеличаващите се трудности с властите, Грьонинг устройва в дома на Хюлзман нещо като пресконференция. Пресата междувременно бе завладяла вече случая Грьонинг, беше го раздухала до сензация и бе публикувала многобройни неверни съобщения и изопачения на случая. На тази конференция се появява главният градоначалник на Херфорд, Майстер, заедно със супер интенданта Кунст. Грьонинг поправя погрешната информация. Въпреки това не се стига до истинска връзка между малко неуверения и притеснен Грьонинг, който няма опит нито в дебати с лекари, нито в контакти с журналисти, и останалите присъстващи. На преден план е страхът на властите от нарушаването на обществения ред чрез стълпотворенията от болни, недоверието или явното отхвърляне на лекарите и необективността на кореспондентите.

3 май 1949 г.
Главният градоначалник на Херфорд, Майстер, прави визита на Грьонинг в дома на Хюлзман. Той лично избира от тълпата чакащи една жена с признаци на парализа и я представя на Грьонинг. Лечителят постига при нея явен успех. Майстер си тръгва силно впечатлен.

3 май следобед
Въпреки това, той изпраща следобед на Грьонинг заповед за забрана на всякаква по-нататъшна лечителска дейност. В нея се посочва триседмичен срок на обжалване. Отношенията между властите, Грьонинг и чакащите маси, сред които предните седмици са се случили многобройни забележителни изцеления, стават все по-заплетени.

13 май 1949 г.
Едва десет дни след забраната, формално позоваваща се на Закона за лекарите и лечителите на Третия райх, в дома на Хюлзман се появява лекарска комисия. Тя се състои от ръководителя на Градските болници в Билефелд, проф. д-р Волф; от директора на лечебните заведения Бетел, от проф. д-р Шорш и от медицинския съветник д-р Райнер от Билефелд. Присъстват още главният градоначалник Майстер и супер интендантът Кунст. Кунст и Волф се стараят да бъдат обективни. Д-р Райнер е отявлен противник. Той заявява: "Господа! Всичко, което Ви се демонстрира тук, не е нищо ново за медицинската наука. Подобни случаи можем да лекуваме със същия успех. Като идвам тук, искам да видя чудеса." Съюзът между противниците на Грьонинг и властите, безпомощни срещу вълнуващия масите феномен Грьонинг, укрепва. Все пак Грьонинг бива помолен, в срок до 28 юни да докаже своето лечебно изкуство с клинично контролируеми случаи във всички университетски клиники на британската зона на Германия, както и в Градската болница в Билефелд или в клиниката в Бетел, след споразумение с главните им лекари.

През следващите дни
Въпреки устните и писмени позовавания на Грьонинг и на хората от обкръжението му на забраната за лечителство и посочване безсмислеността на чакането, търсещите изцеление упорито стоят пред къщата на Хюлзман. Случват се и трудни за проследяване изцеления, които могат да се обяснят само с въздействие от разстояние на Грьонинг върху чакащите.

20 май 1949 г.
Грьонинг заявява готовността си да подложи на проверка своето лечителско изкуство в градските болници в Билефелд, обаче на път към проф. Волф, воден от инстинктивно недоверие към възможното коварство на медиците, променя решението си. Известна роля тук играе някой си г-н Клеме, когото Грьонинге излекувал. Клеме предлага на Грьонинг да се откаже от борбата с херфордските власти и вместо това да води преговори с главата на правителството Дракев Детмолд, когото той познавал добре.

23 май 1949 г.
Връзката с Драке се осъществява при неблагоприятни обстоятелства. По настояване на някой си г-н Егон-Артур Шмид, който се бе появил в кръга около Грьонинг и наричаше себе си редактор, вечерта преди посещението при Драке лечителят поставя една тъй наречена "диагноза от разстояние" на здравословното състояние на Драке. Диагнозите, които Грьонинг прави от разстояние, са нещо много специално, което сетне може да се обясни и с медицински термини (в хода на разказите на "Ревю" ще говорим за тях по-подробно). Убеден в изкуството на Грьонинг, Шмид представя на Драке диагнозата от разстояние. Той обаче открива в нея няколко грешки. Детмолдският лекар, завеждащ документалния отдел, д-р Диес – отявлен противник на Грьонинг, който участва в дискусията, печели надмощие. Той заявява на Грьонинг буквално, че може да прави и да доказва каквото си ще, обаче забраната да лекува няма да бъде отменена (това изявление на д-р Диес бе потвърдено лично от самия него пред сътрудника на "Ревю" проф. д-р Фишер). Думите на Диес имат пагубно влияние върху по-нататъшното развитие на ситуацията. Инстинктивното недоверие на Грьонинг към лекарското съсловие се затвърждава окончателно и прави разумното взаимно сътрудничество невъзможно и от негова страна . Д-р Диес не казва на Грьонинг нищо за параграфа от Закона за лекарите и лечителите, в който се посочва, че в изключителни случаи, без да се нарушават разпоредбите на закона, могат да се издават специални разрешителни за упражняване на лечителска дейност.

24 май 1949 г.
Разговор между Грьонинг и градоначалника Вьорман, заместващ излезлия в отпуск главен градоначалник Майстер, при който Вьорман, по думите на осем свидетели, заявява горе-долу следното: Ако пред къщата на Вилхелмс платц 7 хиляди хора чакат за изцеление, тази тълпа изобщо не го интересува. Изцеляването на болните било нещо от второстепенно значение. Интересувало го само спасението на душите и опрощението на греховете. Всички физически страдания били незначителни в сравнение с избавлението на душата. Тъй като Грьонинг не дал отговор на въпроса , дали може да предприеме и опрощаване на греховете, Вьорман бил напълно неудовлетворен от разговора с лечителя.

7 юни 1949 г.
Ново посещение на лекарската комисия при Грьонинг, като този път в нея са включени Вьорман и мед. съветник д-р Зийберт. Пет часа пререкания. Забраната за всякаква лечителска дейност си остава. Удължаване на срока за обжалване до 28 юли. На Грьонинг отново е направено познатото вече предложение, да докаже лечебното си изкуство в клиники и болници. Поради дълбоко вкорененот онедоверие на Грьонинг до това вече не се стига. (Като пълномощник на "Ревю", проф. д-р Фишер установява по-късно, че това недоверие не е било безпочвено.)

18/19 юни 1949 г.
За да успокои хилядите болни, чакащи Грьонинг на Вилхелмс платц, Вьорман се вижда принуден да смекчи временно забраната за лекуване.

20 юни 1949 г.
Демонстрация пред кметството и пред дома на Вьорман на чакащите за изцеление. Полицията е безсилна.

21 юни 1949 г.
Ново смекчаване на забраната.

24 юни 1949 г.
Главният градоначалник Майстер се връща и потвърждава забраната. Нови демонстрации. Объркването на отношенията става все по-ужасно.

25 юни 1949 г.
Попокана на хамбургския търговец на едро Вестфал, чийто страдания от астма Грьонинг бе облекчил, лечителят тръгва за Хамбург. Той се надява там да може да продължи целителската си дейност. Обаче и там това се оказва невъзможно.

29 юни 1949 г.
Грьонинг напуска Хамбург с неизвестна цел. Той е съпровождан от Хюлзман и съпругата му. Обществеността и полицията изгубват дирите му.

Легенда към снимката:
Легенда към снимката: Необичайното изцеление на проф. д-р Фишер с помощта на креслото, в което Грьонинг е изцелил в Херфорд много болни. Когато проф. Фишер седнал в това кресло, се е почувствал докоснат от загадъчна сила и му идва идеята да използва силите, които действат в това кресло, за лечението на едно младо момиче, парализирано от години, което е кулминацията на днешния ни разказ.

1. Лекувани от Грьонинг болни, които проф. Фишер открива, преди да се срещне със самия Грьонинг.
2. Болният от бъбреци г-н Клюглих в Билефелд, който е живеел в постоянен страх от операция. Нашето съобщение представя в какво физическо и психическо състояние го намира упълномощеният от РЕВЮ проф. Фишер, седмици след лечението на Грьонинг.
3. Дъщеричката на хамбургското семейство Менд доказва на проф. Фишер, че ефектът на Грьонинг трябва да стане използваем за медицината. Грьонинг бе въздействал психотерапевтично успешно върху спинален детски паралич.
4. Г-жа Веемайер. Когато проф. Фишер я открива и чува за нейните пребивавания по болниците, е много впечатлен от въздействието на Грьонинг от разстояние и от преживяването, разказано от съпруга й (виж разказа).
5. Г-ца Шверд описва образно на проф. Фишер представената в разказа среща с Грьонинг, как с помощта на станиоленото топче я отвежда обратно при мъжа, когото обича и как е изцелил и двамата.
6. Г-жа В., която ръководи в Билефелд магазина за велосипеди на починалия си през 1946 г. съпруг. Проф. Фишер разговаря с лекарката, която преди Грьонинг е предприела продължителното и изглеждащо безперспективно лечение.
7. Трезво мислещият бизнесмен в Бад Йоинхаузен, комуто не се наложило да се подлага на операция, за да се избави от мъчителните болки, причинени от невралгия на тригеминуса. След лечението на Грьониг проф. Фишер го намира жив и здрав.
8. На леглото на г-жа E. седи д-р Мортерс, който е лекувал пациентката преди Грьонинг. Този случай също подтикна РЕВЮ да убеди лекарите от една университетска клиника в необходимостта от клинична проверка, за която РЕВЮ разказва в следващия си брой.