Човекът е дух
Тялото е само земната обвивка на духа и душата
Бруно Грьонинг е разяснявал на слушателите си истинското естество на човека. "Кой сте Вие?" – питаше той. Никой от слушателите му не намираше друг отговор, освен да назове името си. Но той не признаваше това за отговор, а продължаваше да пита: "Вие Вашето тяло ли сте?" В отговор на нашето мълчание ни обясняваше, че ние от сътворението на света не сме тяло, а дух. Получили сме тялото си от Бога назаем само за този земен живот, дадено ни е било при раждането и би трябвало да го отдадем на земята, когато си отиваме при Отца. Душата ни осъществява връзката между духа и тялото и взема добрите и лошите преживявания със себе си в отвъдното. Тя е носителката на Божията искра, която прави възможно свързването с Бога в оня миг, когато човекът се отвори с вяра към Него. Ако обаче душата се заключи в неверие, връзката с Бога остава прекъсната.
Значи тялото не е същността на човека, а е само земната обвивка на духа и душата. Така че с кончината на плътта не приключва всичко, както мнозина вярват днес, а животът продължава. Той не е обвързан с тялото.
Човекът не е лош – само когато сам се занемари, се поддава на злото
Човекът е дух, тялото му – подарък, който Бог му дава на разположение като инструмент за един земен живот. Истинското предназначение на човека е да използва тялото си в служба на доброто и с негова помощ да превръща добрите мисли в дела. Чрез свободната воля обаче, човекът има и възможността да го употребява и за лоши неща – да краде, да убива, да руши. По делата на някого може да се познае с кого е свързан, кому служи: на Бог или на Сатаната. Това не означава, че човекът като такъв е добър или лош, а че:
"Човекът е и си остава Божий, той никога не е дяволски, сатанински, човекът никога не е лош, само когато напусне Бога, когато занемари сам себе си, той може да бъде обхванат от злото. Злото го обзема и тогава той трябва да му слугува. Не човекът е онзи, който върши зло, а злото. От злото не бива да очакваме нищо добро! Но също така и от Бога – нищо лошо!"
"Когато той [човекът] е твърде слаб, попада под властта на злото, пада ниско, сетне не може да върви по онзи път, който води нагоре, тъй като няма сили, отпада и се озовава в ръцете на злото и оттам нататък вече е на негово разположение. Ако тук не се появи една спасяваща, помагаща ръка и не го измъкне оттам, той е загубен за доста дълго време. И ще трябва оттам насетне да служи на злото."
Всяка мисъл има въздействие
Дълг на всеки човек е да поддържа тялото си в ред. Обаче всяка отрицателна мисъл, всяка лоша дума и постъпка навреждат на тялото, т.е, когато духът не е свързан с Бога и се отдава на негативната сила, това може да навлече заболяване на тялото.
Ако обаче душата отново се отвори за навлизане на Божията сила в нея и се свърже с духа, ще последва оздравяване на тялото. По тази причина поведението на собствения ни дух е толкова решаващо. Никога не бива да се обещава изцеление. То винаги зависи от самия човек, доколко той се отваря за доброто и приема присърце учението на Бруно Грьонинг. Третирането на тялото може да се пребори само с последствието, но не може да отстрани причината. Това може да направи единствено самият човек, като извърши "големия обрат".
