Свободната воля

Човек решава сам дали да вярва в болестта или в изцелението

Един вътрешен спор

Когато по време на процеса на изцеление настъпят болки, не винаги е лесно да мислиш, че са Regelungen. Мнозина стават несигурни: "Това болки от Regelung ли са или са симптоми на болестта?" Започва един вътрешен спор. Тук се решава дали ще получите изцелението, съответно и колко време ще продължи този процес. Зависи от това, на какво човекът вярва повече – на мисълта за заболяването или на тази за изцелението. Ако продължи да вярва в болестта, ще си я задържи, обаче ако се пребори и запази вярата си в здравето, тогава процесът на оздравяване ще се осъществи докрай. Човек решава сам.

Никой не може да бъде принуден да се излекува, всеки може доброволно да се реши

Това е важен момент в учението на Бруно Грьонинг. Той винаги е изтъквал, че хората имат неприкосновена свободна воля, най-големият подарък, който Бог може да направи на едно живо същество. Тя издига човека от нивото на осъдено създание до статуса на свободно дете, което следва повелите на Отца си не по принуда, а доброволно. Обаче тя му дава и свободната воля да прегреши спрямо Божиите закони.

Бруно Грьонинг уважаваше в най-висша степен свободната воля на човека. Затова той може да помогне само на онзи, който позволява да му се помогне, който е готов да се отдели от болестта. Позволено му е да вземе от страдащия само онова, което той му даде по силата на своята свободна воля. Който се е вкопчил в болестта си, постоянно мисли и говори за нея, ще чака напразно за изцеление. Бруно Грьонинг казва така: "Позволено ми е да помогна на някой човек да намери пътя към доброто, но нямам право да вземам решението вместо него, нито пък да го принуждавам да се придържа към доброто. Всеки сам трябва да намери своя път."